Демократичен Централизъм

за Галактико-Интеграция и НОВА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Демократически Централизъм

Демокрацията (Д) без централна (Ц) власт (управление) е невъзможна, тъй както човекът е невъзможен без Централна нервна система (мозък). Т.е. Д и Ц не могат да бъдат разделени, тъй както (+) и (-) на магнита. ДЦ беше извратен от властта на Т.Живков (Брежнев), както и целият социалистически строй. Вместо осъзнато единство на управление и изпълнение бяха наложени насилие и нарушена йерархия - малки по възможности хора командваха по-способните и по-интелигентните… ДЦ е превръщане, ЕДИНСТВО, хармония между (+) и (-):

Нагоре - към Разделение на труда (+)
Свобода на материалното развитие.
Власт (сила) на труда да променя битието.
Избор на реализация, т.е. Свобода.

демократизация
(+)

(-)
централизация

(-) Надолу - към ЕДИНСТВО на универсални
и новоосъзнати централни (всеобщи,
природо-обществени) закони.
Диктатура на природните закони (Бога).

ДЕМОКРАЦИЯ (народна СИЛА на труда)(изпълнение)(+)
ЦЕНТРАЛИЗЪМ (ОБЩО планиране, управление, осъзнаване)(-)

}

единство и борба на противоположностите
(+) и (-), т.е. диалектически материализъм

{

ДЕМОКРАТИЧЕН
ЦЕНТРАЛИЗЪМ

Виж централизма в
логиката на ДЪРВОТО >

o

o

Без централизъм
се получава следното >

Векторите нагоре означават: 1. Икономика, 2. Фундаментални науки и нови технологии, 3. Хуманитарни науки; Точка на единството (кръга) - централна (държавна) власт = граница на преход, трансфер между природни закони (-) и реализация (+). 4. Общо (комунистическо, всеобщо осъзнато) движение към ПЪРВОПРИЧИНИТЕ (духовно развитие, т.е. към ЕДИНСТВО с Природата (Бога), към най-централната ПЪРВОПРИЧИНА - Бога).

За подробности:
Нито една КОНСТИТУЦИЯ в светa НЕ Е ЗАКОННА
или:
Универсална методология (ЙОГА)

Ленин:

Демократическият централизъм като общ тип “НОРМАЛНИ” ДЪРЖАВИ. (В.И.Ленин, Планове към реферата по националния въпрос, 1913, том 23, стр. 428)

Демократическият централизъм не само не изключва местното самоуправление с автономия на областите, които се характеризират със своеобразни стопански и битови условия, със своеобразен национален състав и т.н., а, напротив, по необходимост предполага и едното, и другото. У нас постоянно смесват централизма с произвола на бюрократизма. Историята на Русия, естествено, трябваше да породи такова смесване, но за марксиста то си остава все пак безусловно недопустимо. (В.И.Ленин, Критични бележки по националния въпрос, 1913, том 24, стр. 143)

На Бернщайн изобщо не може да му дойде на ум, че е възможен доброволен централизъм, доброволно обединяване на комуните в нация, доброволно сливане на пролетарските комуни за разрушаване на буржоазното господство и буржоазната държавна машина. На Бернщайн, както и на всеки филистер, централизмът изглежда като нещо, което може да бъде натрапено и запазено само от горе, само от чиновничеството и военщината.

Маркс нарочно, като че ли предвиждайки възможността от изопачаване на неговите възгледи, подчертава, че обвиненията срещу Комуната, че тя искала да унищожи единството на нацията, да премахне централната власт, са съзнателна фалшификация. Маркс нарочно употребява израза “да се организира единството на нацията”, за да противопостави съзнателния, демократическия, пролетарския централизъм на буржоазния, военния, чиновническия централизъм. (В.И.Ленин, Държавата и революцията, 1917, том 33, стр. 49-52) Но Енгелс разбира демократическия централизъм съвсем не в онзи бюрократичен смисъл, в който употребяват това понятие буржоазните и дребнобуржоазните идеолози и анархистите между последните. Централизмът според Енгелс ни най-малко не изключва такова широко местно самоуправление, което при доброволното отстояване единството на държавата от “комуните” и областите безусловно премахва всякакъв бюрократизъм и всякакво “командване” от горе. (пак там, стр. 70-71)

...както демократическият централизъм ни най-малко не изключва автономията и федерацията, така той никак не изключва, а, напротив, предполага най-пълна свобода на отделните райони и дори на отделните общини в държавата при изработването на разнообразни форми и на държавния, и на обществения, и на икономическия живот. Няма нищо по-погрешно от смесването на демократическия централизъм с бюрократизма и шаблона (стр. 140). …Изтерзани от капиталистическия строй, сега ние не можем дори да си представим какви богати сили се крият у трудещите се маси, в разнообразието на трудовите комуни, в интелигентските сили, които до сега са работили като мъртви безгласни изпълнители на плановете на капиталистите, какви сили се крият и могат да се разгърнат при социалистическото устройство на обществото. Нашата работа е само да разчистим пътя на всички тези сили… (В.И.Ленин, Първоначален вариант на статията “Предстоящите задачи на съветската власт”, 1918, том 36, стр. 141-143)